Как три лица държат в плен цял един сектор и го изяждат отвътре

Животновъдството в България е на ръба – реалните производители се отказват, младите бягат, а традицията отмира. В същото време, милиони левове от държавата и Европа потъват в джобовете на едни и същи хора. В центъра на тази схема стоят три добре познати имена: Симеон Караколев, Димитър Зоров и Бойко Синапов – фигури, които много фермери вече наричат “триглавата ламя на животновъдството”.

Фасадата на представителност, зад която се крият схеми

Формално тези лица представляват различни асоциации – Караколев оглавява НОКА (овцевъдство и козевъдство), Зоров – Асоциацията на млекопреработвателите, а Синапов – Обединени български животновъди. Но реалността е съвсем различна: те не защитават фермерите, а използват позициите си, за да канализират финансирането към малка група приближени фирми и “ферми фантоми”.

Бунт на фермерите – искат оставки и разследване

В последните месеци, от всички краища на страната идват сигнали от фермери, които се дистанцират от тези три фигури и настояват за тяхното незабавно отстраняване от сектора. Причината? Прозрели са измамата. Асоциациите, които уж трябва да ги представляват, всъщност ги маргинализират и блокират достъпа им до субсидии и програми.

Мнозина вече публично заявяват: Караколев, Зоров и Синапов не ни представляват! Те представляват себе си и олигархичен интерес!

Изтребване на животни – новата схема за източване

Фермерите поставят под въпрос и една още по-мрачна практика – масовото изтребване на животни, особено през последните години, под претекст за борба с болести като „син език“, „чума“, „антракс“, „висока температура“ и други. Съмненията са, че тези заболявания често са изкуствено създавани или фалшиво диагностицирани, с цел заличаване на така наречените “дигитални животни” – животни, които съществуват само в базите данни на БАБХ и ИСАК, но не и в реални обори.

Заличаването на тези фиктивни животни прикрива източени вече субсидии, а същевременно се осигурява алиби – „болест“ – за тяхното премахване. Така се затваря перфектният цикъл на злоупотреба.

Системата: мафия в бели престилки и чиновнически костюми

Фермерите вече не сочат само тримата лидери. Те ясно назовават и институционалните съучастници:

• Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) – с лаборатории, които “откриват” болести по поръчка.
• Фонд „Земеделие“ – който отпуска субсидии, без адекватен контрол, на „регистрирани“ животни, които често никога не са съществували.
• Министерството на земеделието – където политическата протекция осигурява на схемите дълголетие, независимо кой е на власт.

Глава 1: Симеон Караколев – овчарят със златен проект

Караколев, формално съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), в действителност стои зад десетки проекти, плащания и събития, финансирани щедро от държавата и ЕС. Съдебно решение от 2024 г. разкрива, че организацията му трябва да върне над 600 000 лв. заради фиктивни договори. Допълнително – десетки ферми, членуващи в НОКА, са били “празни” при проверки, въпреки получени субсидии. Това не е просто административна грешка – това е класическа измама.

Караколев организира и шумни национални събори, като този в Рожен, на които освен патриотизъм се излива и солиден финансов ресурс – със съмнителна отчетност. Според запознати, голяма част от приходите никога не стигат до реалните фермери.

Глава 2: Димитър Зоров – олигархът на млякото

Димитър Зоров – председател на Асоциацията на млекопреработвателите – не просто представлява сектора, той го притежава. През фирмите си Зоров усвоява милиони по програмата “Училищно мляко”. При това – без конкуренция. Данни сочат, че само за 2022 г. е получил над 2 млн. лв. от държавата и ЕС.

Семейството му също не стои настрана – дъщеря му Силвия получава близо 400 000 лв. за къща за гости, която не работи като такава. Това води до задължение за връщане на сумата – поредно доказателство, че субсидиите се раздават на “свои хора”.

Зоров често присъства в публичните дебати като “експерт”, но реалността е, че той е активен участник в задкулисието на животновъдството, налагайки политики и схеми, които обслужват тесен корпоративен интерес.

Глава 3: Бойко Синапов – скритият координатор

За разлика от Караколев и Зоров, Бойко Синапов предпочита да стои в сянка. Но неговото влияние е осезаемо. Като лидер на „Обединени български животновъди“, Синапов активно участва в разпределението на субсидии, организира протести и “поставя условия” пред институциите. Макар публично да защитава интересите на малките фермери, неговите действия често водят до обратното – окрупняване на субсидиите и блокиране на достъпа до тях за дребните стопани.

Няма формално обвинение срещу него, но мнозина го сочат като посредник между политиците и схемите в сектора – човек, който координира действията на другите двама и гарантира “баланса на интересите”.

Ламята и нейният огън – милиони левове всяка година

По официални данни, всяка година в сектор “животновъдство” влизат стотици милиони лева под формата на субсидии и европейска помощ. Огромна част от тях обаче не стигат до реалните фермери. Създадена е паралелна структура, в която тримата “глави” на ламята държат входа към ресурсите – чрез асоциации, контрол върху проекти, влияние в МЗм и “свои” експерти във ведомствата.

В резултат: малките ферми изчезват, младите фермери бягат, а секторът се свива. Но “лидерите” му процъфтяват.

Заключение: Време е за отсичане

Животновъдството няма нужда от ламя. Има нужда от прозрачност, равен достъп до финансиране, ефективен контрол и наказателна отговорност. Ако институциите наистина искат да спасят сектора, първата стъпка е ясна – разследване на тримата и пълна ревизия на всички проекти, субсидии и участия, свързани с тях и техните мрежи.

Докато ламята живее, няма да има нито мляко, нито месо – само пепел от изгорени надежди и изядени пари.

Време за действия – не за преговори

Животновъдството не може повече да бъде заложник на тази триглава ламя. Фермерите искат разследване, одит на всички проекти, субсидии и програми, както и отстраняване на лицата, които са превърнали сектора в схема. Ако институциите отново си затворят очите, това няма да е просто корупция – това ще е предателство към българския народ, земеделие и традиция.

Няма фермер без стадо. Няма сектор без доверие. И няма държава, когато ламята разпределя хляба.